Никита

Големи - зърната на нейните думи,
но само няколко те спасяват
или убиват.
Това не е простота,
а копнеж по нея.
Танцува прекрасно върху струните на
доверието ти. Опитва го,
като мрежа,
в която да скочи,
когато не я очакваш.

Няма логика в сърцето й. Но на ръба
на всеки полет е предвидила
балкон от пролет.
Хоризонтите се упражняват,
за да я понесат.

Макар че тя
и в клетка би летяла.

Изкушения

Думите са мъртви
бели лебеди
след последен танц
на мисълта.

Опипвам ги с език,
не бързам.

Корабът - беглец

Корабът не беше доволен от обслужването, макар да нямаше опит за сравнение.
А капитанът никога не беше учил за капитан. Подхвърлен беше на палубата още като дете – неволята и капризите на времето го моделираха по свой вкус и подобие.

Нямаше други кандидати да заемат мястото му и той се стараеше с цялата сериозност,
на която е способно едно дете.

И понеже всичко се случваше в откритите води на едно пристанище,
а корабът беше стар, закърпен и немощен,
те отдавна за никъде не пътуваха.
И бурите, и дъждовете, и слънцето се случваха там, близо до брега.
Но бряг всъщност и за двамата нямаше.

Тази сутрин корабът се готвеше да избяга от своя капитан.