Бент

Въображаем белег на равновесие са
плътно стиснатите ти устни.

Зад тях –

невидим вътрешен кръвоизлив.
Наранена река.

Високо, високо мълчание,
зад което думите се

разрастват.

Музи

- Мен ме нахапаха
и ме оставиха на масата,
дори не ме довършиха.

- Аз пък сама се нахапвам,
от яд,че съм толкова хубава,
а никой не ме яде.

Докато се оплакваха
една на друга,
двете нахапани мухоморки

изглеждаха така привлекателни
в картината на един художник,

който после изяде източника
на своето вдъхновение.

И поне не умря от глад.

Йована

Ужасно е красива мъката ти -
с прешлени от сол,
с очи насочващи от упор
светлина в сърцето.
Напояваш с нея жадната хартия
и поникват клони във съня ни
с болка.

Ужасно е красива мъката -
опитомява ни като дървета,
впили в нея корени
от дългото и търпеливо
чакане.
Не ни забравя.

Ужасно ни обича -
от малки ни плете
красиви нанизи от думи,
през които вее вятър.
(В съня си даже
ножици държим.)

Но днес е тихо -
гласът й вече в улицата свива,
започваме да чуваме
едва...

Мина

Изникна внезапно
и седна на масата.

Стоеше унесена
и не обелваше дума,

само една ябълка
разряза на две

и отхапа половината.

Времето мина
и дойде зима.