Да опитомиш часовник

Някой си играе с времето-


разпъва го на кръст
или го навива на руло,

за да го показва някъде
по-късно.

Някой се опитва да опитомява времето-

подрежда с него пъзели
(така, естествено, не му харесва),

къса ги
и после го забравя.

Някой се опитва даже да го рафинира-

прецежда го няколко пъти
и духа,
за да не му пари.

А то палаво-
затворено в клетка като часовник,

срещу него тиктака, плези се
и повтаря:

"Лъки, ти си геврек."

А после звъни
и бяга.

Огледала

Мързелива си, а не свободна. Или точно обратното.
Не мога да те контролирам като нямаш никакви желания.
Тревогата е твоят адреналин.
И мимикрията, с която прикриваш следите на поникващите чувства,
а лицето ти остава бяло.
Като стари снимки ги държиш затворени в кутии.
Отваряш ги понякога за малко, но те е страх да ги оставиш
на слънчевата маса по обяд,
за да не избледнеят и да се разтопят на мъртви късове хартия...

А понякога избухваш . Като светкавица.
На хиляди основания и разгневени въпроси.
Тогава съм твоя мишена и център на разразяване.
Как оцелявам ли?!
Стъпвам внимателно.

Когато пък не можеш да заспиш, ме молиш пак да угася луната.
Избягваш всякаква отговорност за своите състояния.
Отказваш да вземаш решения.
Плачеш.
Трябва постоянно да те мотивирам
или провокирам отдалече
с някоя и друга ябълка,
за да се надигнеш от леглото, подгизнало от меланхолия.
Някой ден ще се удавиш.

Оглозгваш мен и думите докрай.
Будиш пълното ми недоумение със слабостта си, объркваш ме постоянно
и започвам да се пристрастявам към тези състояния...
А това ми стига да забравя празния хладилник, неразтребената стая,
ризите си - неизпрани, неизгладени...

По същият начин, по който ти се храниш с книги,
с цветя и пеперуди, с всичко, което обичаш, а то не е много...,

и аз те обичам.

Субтитри

(жестомимичен превод в ефир)


Когато искам нещо да му кажа
се налага
да се превеждам сама
на всички езици-

си мисли тя

и върти очи,
размахва ръце като гълъб
и се губи от погледа му.

Нейните и моите думи
на пръв поглед
са едни и същи-

се почесва зад ухото той
и нищо не разбира.

А рогата им порят
корема на въздуха-

ей сега ще ги издуха
на края на горичката,
където всички думи са
без корени...