събота, ноември 01, 2008

Песъчинки


***

Гълъби и хора
се надбягват по площада -
писта за излитане
.

***

Продавачи и котки
на припек -
пролетен жълт тротоар
.

***

Дядо води баба за ръчица,
баба води дядо,
с тях е вечността
.

***

Вятърът е ваза
на калинки
за уханието на цветя.

***

Метафора за любовта е
сляпото момиче
на ръба на моста...

***

Нанасям образа върху гласа
и бавно придобиваш цялост -
като облак през април.

***
Сърцето ми е
със оголен кабел -
трябва да внимаваш.


***
Не хвърляй трохи
на изгладнелите гълъби,
щом те плаши шумът от криле

***

Аз съм си морето, аз съм камъкът
във него хвърлен, аз съм
воаьорът на брега.

***

Сърцето има
опашка на гущер-
възстановява се.

***

На мен не ми тежиш,
но под кожата ми -
можеш ли да дишаш?
***

Докато пиша с нокти по кората
и сърцето ми се свлича,
дървото се разлиства.

***
Твоето "недей" ми прилича
на изпусната нарочно
ръкавица.

***


сряда, декември 19, 2007

Бент

Въображаем белег на равновесие са
плътно стиснатите ти устни.

Зад тях –

невидим вътрешен кръвоизлив.
Наранена река.

Високо, високо мълчание,
зад което думите се

разрастват.

вторник, декември 18, 2007

Музи

- Мен ме нахапаха
и ме оставиха на масата,
дори не ме довършиха.

- Аз пък сама се нахапвам,
от яд,че съм толкова хубава,
а никой не ме яде.

Докато се оплакваха
една на друга,
двете нахапани мухоморки

изглеждаха така привлекателни
в картината на един художник,

който после изяде източника
на своето вдъхновение.

И поне не умря от глад.

събота, декември 01, 2007

Йована

Ужасно е красива мъката ти -
с прешлени от сол,
с очи насочващи от упор
светлина в сърцето.
Напояваш с нея жадната хартия
и поникват клони във съня ни
с болка.

Ужасно е красива мъката -
опитомява ни като дървета,
впили в нея корени
от дългото и търпеливо
чакане.
Не ни забравя.

Ужасно ни обича -
от малки ни плете
красиви нанизи от думи,
през които вее вятър.
(В съня си даже
ножици държим.)

Но днес е тихо -
гласът й вече в улицата свива,
започваме да чуваме
едва...

Мина

Изникна внезапно
и седна на масата.

Стоеше унесена
и не обелваше дума,

само една ябълка
разряза на две

и отхапа половината.

Времето мина
и дойде зима.