вторник, август 25, 2009

Куче в чекмедже

Да трия гласове и улики.
Да отминавам спомените си
с презрение.

Да тъпча думи в бузите си
и да се усмихвам,

а после да повръщам зад дивана
с надеждата
да бъда хваната.

Купчините да оживяват нощем
и да забиват в гърлото ми
малкото тъга,

която ми остана...

Напоследък съм щастлива
и това ме притеснява.