Той обожава
сенките под очите ми,
сополивия нос по време на филми,
рошавото кълбо
върху главата ми сутрин
и даже
огромния ми бял апетит.
Мълчанието
или отсъствието ми понякога,
но много повече
присъствието
и даже
мърморенето в почивните дни.
Още -
неизлечимата ми тъга,
но най-вече смеха,
най-вече смеха
вечер
в прегръдките на
най-любимите ръце на света.