петък, януари 02, 2009

Адреналин

Малко преди да полети,

поднебието на очните ѝ езера
постига гъстотата на мастило
и ѝ придава почти неизлечима
дълбочина на погледа,

гласът ѝ се изтрива от стените,
на които е говорила,
ръцете ѝ се изличават
от свитъка на тялото,

забравят го,

а тишината трае миг
преди да дръпне спусъка.