Някой гъделичка голямото ми лениво сърце,
което се поклаща на дъното като октопод.
На закуска топи солетите ми от пръсти в чая си
и ме спасява от вредния шоколад -
по цели дни ме държи гладна.
Но вечер ме завива в станиол,
слага ме да спя в плетената си шапка,
сънува ме
и мърка.
